Канализация от къщата до септичната яма: наклон, тръби и ревизионни шахти

Тръбата между къщата и септичната яма е най-кратката част от системата и най-често подценяваната. Запушванията, бълбукането и връщането на вода в банята много по-често идват от нея, отколкото от самата яма.

Краткият отговор: за обичайна къща се използва тръба Ф110, положена с постоянен наклон около 2% (2 см на метър), без колена под 90°, с ревизионна шахта на завоите и на дългите участъци, върху пясъчна подложка и изпитана с вода, преди да се засипе. По-долу е всичко подробно, включително какво казва Наредба № 4 за сградните канализационни инсталации.

Какъв диаметър тръба

За еднофамилна къща, включително тоалетните, стандартът е Ф110. Ф160 се използва за по-дълги събирателни линии, за по-големи сгради или когато в една линия се включват няколко постройки.

• Диаметърът не се намалява по посока на течението — това изрично забранява Наредба № 4.
• Отвън се полагат оранжевите PVC тръби за подземна канализация. Сивите тръби за вътрешна инсталация не са предвидени да носят натиска на почвата.
• Клас SN4 е достатъчен за обичайно полагане в двора. SN8 се избира при по-голяма дълбочина или където над трасето може да има натоварване.

Какъв наклон

Наклонът трябва да е достатъчен, за да носи водата твърдите частици със себе си, но не толкова голям, че водата да ги изпревари и да ги остави в тръбата. Наредба № 4 ограничава максималния наклон на хоризонталните канализационни клонове до 5% и изисква между две ревизионни шахти той да е постоянен.

Наклонът определя дълбочината на ямата

Тази сметка е добре да се направи преди изкопа. При 2% всеки метър тръба слиза с 2 см. Ако канализацията излиза от къщата на 50 см дълбочина, а ямата е на 8 метра, входът на ямата ще е на около 66 см (50 + 8 × 2).

Затова колкото по-далеч е ямата, толкова по-дълбоко трябва да бъде положена. Дългото трасе означава и по-дълбок изкоп за резервоара, и по-голяма вероятност дренажът след него да се окаже твърде дълбоко.

Къде са нужни ревизионни шахти

Ревизионната шахта дава достъп до тръбата, за да се почисти, без да се копае. Според Наредба № 4 при подземните канализационни клонове шахти се предвиждат:

• В началото на главния хоризонтален клон, обикновено скоро след излизането от къщата.
• При промяна на посоката с ъгъл, по-голям от 45°.
• При свързване на два клона, ако няма друг начин те да се почистват.
• При промяна на наклона или на диаметъра на тръбата.
• По дълги прави участъци — за битови отпадъчни води при тръби Ф100–Ф150 разстоянието между шахтите е най-много 15 м.

Колена и разклонения

Разклоненията към хоризонталните клонове се правят с ъгъл не по-голям от 45°. На завоите вместо едно коляно от 90° се поставят две по 45° — така водата и частиците минават плавно, а запушването на завоя е много по-малко вероятно.

Как се полага тръбата

• Дъното на изкопа се подравнява и се полага пясъчна подложка — тръбата не лежи върху камъни и буци.
• Наклонът се проверява по цялата дължина с нивелир или лазер. Една „корема“, в която водата застоява, е достатъчна за редовни запушвания.
• Муфите се ориентират срещу течението, така че водата да тече към следващата тръба, а не към фугата.
• Отстрани и отгоре тръбата се засипва с пясък, който се уплътнява ръчно, преди да се върне останалата пръст.
• Преди засипване трасето се изпитва с вода — така течовете и обратните наклони се виждат, докато все още е лесно да се поправят.
• Където тръбата е плитко, особено при излизането от къщата, тя трябва да е под зоната на замръзване или да бъде изолирана.

Отдушникът е част от канализацията

Вертикалният канализационен клон в къщата продължава нагоре като вентилационен и излиза над покрива. Наредба № 4 изисква отдушникът да е най-малко 0,3 м над неизползваем покрив и да е на поне 4 м от отваряеми прозорци и врати или на 1 м над тях.

Без отдушник при пускане на водата сифоните в къщата се изсмукват, чува се бълбукане и се появяват миризми.

Дъждовната вода не се включва в септичната яма

Улуците и отводняването на двора се отвеждат отделно. Една силна буря може да вкара в септичната яма повече вода, отколкото семейството изразходва за седмица. Тази вода промива ямата, изтласква утайката към дренажното поле и го затлачва.

Най-честите грешки

• Твърде малък наклон или „корем“ по трасето.
• Коляно от 90° вместо две по 45°.
• Липса на ревизионна шахта на завоя или на дългия участък.
• Тръба, положена директно върху камъни, без пясъчна подложка.
• Сиви тръби за вътрешна канализация, заровени в двора.
• Свързани улуци към септичната яма.
• Засипване без изпитване с вода.