Септична яма при високи подпочвени води и глинеста почва: какво да знаете

Високите подпочвени води и глинестата почва са двата най-чести „трудни терена“, с които се сблъскваме при монтаж. Те не правят септичната яма невъзможна, но засягат две неща едновременно: самия резервоар и дренажното поле след него.

Добрата новина е, че и двата проблема имат решение, ако са известни преди изкопа. Лошата — че често се откриват едва когато багерът вече е на място или когато системата започне да прелива след първата дъждовна пролет.

Как подпочвените води влияят на резервоара

Резервоарът в земята е под постоянен натиск от почвата около него. Когато теренът е наситен с вода, към този натиск се добавя и налягането на водата. Стените поемат повече, особено когато ямата не е пълна отвътре, за да го уравновеси.

По-малко известният риск е изтласкването. Празен или полупразен резервоар в наситена с вода почва се държи като лодка — водата го бута нагоре. Това може да го измести, да скъса тръбните връзки или да деформира конструкцията. Най-рисковите моменти са два: по време на монтажа, когато изкопът е отворен и в него има вода, и след изпомпване, когато ямата остане празна.

Как глинестата почва влияе на системата

Глината създава два отделни проблема. Първият е бавното попиване — водата от дренажното поле няма къде да отиде и системата започва да прелива, независимо колко добра е самата яма.

Вторият е промяната на обема. Глината набъбва, когато е мокра, и се свива и напуква, когато изсъхне. Това означава неравномерен и променлив натиск върху стените на резервоара и върху тръбите. Затова обратният насип около ямата не се прави със същата глина, която е извадена от изкопа.

Как да разберете какъв е теренът

Най-надеждната преценка се прави на място, но има признаци, които собственикът може да забележи и сам:

• При изкопи в съседни имоти или в собствения ви двор се появява вода на малка дълбочина.
• Кладенците в района са плитки или нивото на водата в тях е близо до повърхността.
• След дъжд в двора остават локви, които не попиват с дни.
• Почвата е лепкава и пластична, когато е мокра, а през лятото се напуква на дълбоки цепнатини.
• В ниските части на имота расте тръстика или влаголюбива растителност.
• Теренът е в низина, близо до река или в подножието на склон.

Прост тест за попиване

Изкопайте дупка с ширина около 30 см и дълбочина, близка до тази на бъдещата дренажна траншея. Напълнете я с вода и я оставете да попие, за да се навлажни почвата. След това я напълнете отново и наблюдавайте колко бързо спада нивото.

Ако водата изчезва в рамките на час-два, почвата попива добре. Ако след няколко часа нивото почти не е спаднало, почвата е слабо пропусклива и класическото дренажно поле ще има нужда от по-голяма площ или от друго решение. Тестът е най-показателен напролет, когато подпочвените води са най-високо.

Какво се променя в решението

Всеки терен се преценява поотделно, но в практиката най-често стигаме до следните решения:

Защо подсилената конструкция има значение

STRONG серията е създадена точно за тези условия. Подсиленията и по-големият разход на материал поемат допълнителния натиск от мократа почва и подпочвените води, а принципът на работа остава същият — IMHOFF система и поетапно утаяване.

Подсиленият резервоар обаче не компенсира грешен монтаж. При трудни терени начинът на засипване е също толкова важен, колкото и самата яма.

Монтаж, когато в изкопа има вода

• Изкопът се отводнява с помпа по време на работа, за да може дъното да се подготви правилно.
• Подложката се прави от пясък или сипица и се уплътнява — не от глина и не директно върху кал.
• При много високи подпочвени води резервоарът може да се анкерира към бетонна плоча с укрепващи колани, за да не бъде изтласкан. Това се преценява на място.
• Резервоарът се пълни с вода успоредно със засипването, за да се изравни натискът отвътре и отвън.
• Обратният насип около ямата е от пясък или сипица, а не от извадената глина.
• Празен резервоар не се оставя в отворен изкоп с вода — дори за една нощ.

Дренажното поле при глинеста почва

При глина дренажът е по-често слабото място от самата яма. Водата попива бавно, затова е нужна по-голяма контактна площ с почвата и повече обем, в който водата да изчака, докато попие.

• Дренажните тунели дават голям свободен обем и широка попиваща повърхност на по-малка площ в сравнение с траншея само с чакъл.
• Разпределянето на водата в няколко по-къси разклонения работи по-добре от една дълга линия.
• Геотекстилът над фракцията е задължителен — при глина затлачването от пръст идва още по-бързо.
• По-чистата вода на изхода от петкамерна система натоварва дренажа по-щадящо и забавя затлачването.
• Над дренажното поле не се минава с техника — уплътнената глина практически спира попиването.

Поддръжка: внимавайте с изпомпването

Тук е грешката, която най-често се прави след иначе добър монтаж. Когато подпочвените води са високи — обикновено напролет или след продължителни валежи — не изпомпвайте ямата напълно. Ако все пак се налага, напълнете я отново с чиста вода веднага след това.

Това важи с още по-голяма сила за изгребните ями, които се изпразват изцяло и редовно. Ако знаете, че теренът ви е с високи подпочвени води, планирайте изпомпването за сухия сезон.